СИСТЕМНИ ПСИХОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ,
НАРУШАВАЩИ БИОХИМИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ И АКТИВИРАЩИ АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
КОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И АВТО-ЛЕКАРСТВА ЗА
АВТОИМУННИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
Днес автоимунните заболявания играят съществена роля в световната
икономическата, политическата и социалната
действителност. Тяхното безсимптоматично развитие и установяване в късен етап (от 3 до 10 години след
възникването им) създава
благоприятна среда за развитието на редица съпътстващи епидемиологични
заболявания, причинени от вируси като грипа и коронавирусите, дори и в хората, чийто
организъм не проявява автоимунна активност. Автоимунните заболявания днес са засегнали над 50% от здравето на представителите на световните правителства и над 30% от световното
население, независимо, че статистическите данни за регистрираните случаи са
едва 3% до 6% сред населението на отделните държави.
С какво са характерни
автоимунните заболявания?
Същността
на автоимунните заболявания е изразена в „активна отбрана на имунната система
срещу собственият си организъм”, причинявайки остри или хронични възпалителни
процеси, в които са въвлечени редица имунни клетки. Тяхната действителна
физиологична проява се отключва внезапно, въпреки че процесът е активиран
години преди забележителната им изява и диагностициране. Самият процес на
диагностициране и определяне типа на автоимунното заболяване е труден и сложен
и често съпътстван от заблуждаващи заключения, пренебрегващи основната причина
за заболяването. Така медицината и фармакологията
често са принудени да въздействат върху последствията без да могат действително
да достигнат до техния източник, а често и задълбочавайки влошеното
здравословно състояние на страдащия пациент.
Какво кара имунната система да
се обърне срещу собственика си?
Човекът
е създаден да бъде здрав, силен и добър проводник и генератор на Жизнената
енергия, подобно на всяко живо същество и растение на планетата Земя.
Единственото превъзходство на човек пред останалите живи организми на планетата
е сложната структура и функционалност на човешкият мозък. Именно с нашия мозък
ние успяваме да преобразуваме действителността такава, каквато я виждаме
чрез нашите мисли и желания.
Човешкият
мозък е генератор и излъчвател на мощни електромагнитни енергии. Така,
осъзнавайки силата в себе си, човек допуска да се идентифицира със самия
творец, но често пренебрегвайки добрата и чиста творческа воля – източник на
самата Жизнена енергия, даваща живота на нашата планета.
Почувствало
мощността на силата, Егото на Човека е склонно да счита, че то е единственият неин
собственик и източник. През по-голямата част от живота си, особено в младостта
и съзряването си, Човек счита, че е всеможещ, и всесилен и полага огромни услия
да наложи своя идеал над другите – да бъде пример в обществото, без да се
замисля каква е същността на личният му душевен стремеж и от какво всъщност
имат нужда другите хора, пред които непреодолимо желае да се изяви.
Всеки
човек се стреми към своя идеал, но малцина са тези, които се осмеляват да
претендират, че са самият идеал, пренебрегвайки душевните, духовните и
човешките ценности и дара на самия Живот. По ирония на съдбата, обаче,
болезненото отключване на автоимунните заболявания се случва точно тогава,
когато спрем да преследваме идеалите си...
Днешната
действителност, която сме създали като среда на нашия живот, непрекъснато
провокира критицизъм и негативизъм в съзнанието и действията на хората,
създаващи от своя страна благоприятни условия за развитие на сложни и нелечими
заболявания.
Отричайки
съществуването на Висшата сила извън себе си, човешкото Его само поставя
началото на своите физически и психични страдания. Неговата имунна система
започва да полага огромни услия, за да му покаже, че то не е самостоятелна и
себедостатъчна единица, определяща живота и съдбата спроед егоестичните си
виждания, били те и най-идеалните. Защото нашата имунна система служи единствено на балансиращият принцип на Жизнената енергия, благодарение на който животът се проявява.
Всяко Его иска да
е като Бог и да властва над обстоятелствата, но трудно допуска Бог да се прояви
чрез него с цялата си красота, чистота, сила, доброта, знание, мъдрост,
смирение, истина, милост, състрадание, прозрение.
Когато блокираме
тази Божествена енергия свободно да протичяа през нашата същност, ние сами
активираме автоимунните заболявания в мислите и в телата си.
Обвиняваме имунната система за
автоимунните заболявания, но не виждаме и дори отричаме личните си автоимунни
прояви.
Световната
здравна организация например, определя редица характерни причини
за автоимунните заболявания, като: замърсена околна среда, генетична
онаследеност, неправилно хранене, слънчева радиация, стрес, наднормено тегло и
т.н. – все обстоятелства, които днес са сочени като най-честите причини за
хроничните заболявания от всякакъв характер. Но ако си позволим да погледнем
истината в очите, ще си признаем, че това са все следствия от нашите неразумни
действия и стремежи към егоестичен комфорт и удобство, които на практика
създават благоприятната среда за болезнената изява на автоимунните заболявания.
Болезнената проявата и епидемиологичното
разпространение на автоимунните болести сред световното население са физическият
израз на масовото заболяване на личността – на нейните психическа, умствена и
духовна същности. Автоимунните заболявания сигнализират късно за себе си, често
преминават едно в друго или се проявяват едновременно в засегнатия индивид, в
някой критичен момент от живота му.
В таблицата
по-долу са представени някои от най-често срещаните автоимунни заболявания
днес, струващи милиарди валутни единици на световните здравно-осигурителни
институции и страдащите пациенти за закупуване на медикаменти, поддържащи, но
нелекуващи тези състояния.
Цените и
производителите на конвенционалните
средства и методи са известни, но цената и авторът на заболяването и неговото
авто-лекарство са строго индивидуални:
В
таблицата са представени най-чето срещаните автоимунни заболявания, засягащи петте
основни Ин-органа в човешкия организъм. Белите дробове, като проводници на
прана, Духовната енергия и Висшия разум, са основните потърпевши при всяка една
автоимунна проява. Независимо, че често липсват медицински данни за белодробно
увреждане, една от основните причини за автоимунните заболявания е именно
нарушеният обмен на белодробната
енергия в организма.
Таблицата
представя главно автоимунни заболявания, характеризиращи се предимно с
физически и физиологични изменения и страдания, но не са за пренебрегване и
тези автоимунни заболявания поразяващи психичното и умствено здраве, като Алцхаймер,
депресия, шизофрения и други.
Кои са най-честите предвестници на
появата на автоимунни заболявания?
- продължителен
системен стрес и физическо натоварване, излагащи организма на
продължителното въздействие на стресовите хормони кортизол,
адреналин и епинефрин с последващите нежелани биохимични реакции,
изчерпващи жизнената енергия;
- гастрит;
- рязка смяна на активния двигателен режим към продължителен застой и обездвижване;
- продължителен прием на нестероидни противовъзпалителни
средства за облекчаване на болка от общ характер и без консултация с лекар;
- жлъчен
застой, поява на жлъчна утайка и камъни в жлачката, оперативно отстраняване
на жлъчния мехур.
Когато тези състояния не се овладеят и предотвратят
навреме, в организма настъпват необратими генетични
и автоимунни промени. Всички медикаментозни лечения на автоимунните
заболявания са насочени към потискане и блокиране именно на тези промени, които
обаче са настъпили далеч преди диагностициране на самото заболяване. Основното
преимущество на конвенционалните методи за лечение е временното овладяване на
болката, често за сметка на сериозни странични дегенеративни
процеси и рязко влошаване на състоянието на пациента.
Ако анализираме внимателно представените психологични и
физиологични характеристики на основните автоимунни заболявания ще открием, че
именно молекулите, синтезирани в отговор на автоимунната реакция на
неадекватната психологична проява, са лекарството, от което има нужда Егото за
да се излекува от страховете, амбициите и предразсъдъците, които всъщност са
предизвикали заболяването. В мига, в който човек осъзнае същността и посланието
на заболяването, преодолее страха и коригира нагласата си, имунната система
спира да произвежда тези молекули и болката изчезва, а с нея постепенно и
самото автоимунно заболяване. Неслучайно
автоимунните заболявания имат и сезоннен
характер – обострят се в студените и влажни дни и затихват при спокойно и
ясно време. Тоест вътрешната нагласа и добро настоение са от съществено
значение за овладяване на болестите, но в никакъв случай не трябва да виним
лошото време за лошото си настроение, а напротив.
Когато се стремим единствено към потискане на болката и блокираме
по химичен път синтеза на авто-имунните молекули в тяхната активна фаза, на
практика блокираме самия оздравителен процес, възпрепятствайки
Егото само да достигне до правилните и нужни лечебни методи за преодоляване
на автоимунното заболяване.
Тази статия е създадена като практически пример за работа
с АЛХИМИЯ
НА ЗДРАВЕТО и няма претенцията да дава здравни съвети за лечения на
автоимунните заболявания, а напротив - подчертава индивидуалния характер на
лечебния процес.
Към сайта на КНИГАТА Към книгата в блога АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО
